Въпреки приключването на пандемията, проблемите с частичната икономическа разруха остават на лице. Трудно е за всички приемането на подновения начин на живот, който изисква продължителни мерки за сигурност, свърза се със занижени финансови средства, намалено работно време и срив на голям брой отдели заради уволнения.
Също проблем е че след прекратяване на карантината пожелателно-положителните очаквания на всички, преживели пандемията, че всичко ще бъде постарому, не се оправдават и започна да действа въпросният посттравматичен стрес. Той се проявява именно чрез горепосочените проблеми на обществото в момента.
В страната ни съществува психологическата склонност към консерватизъм – привързването към настоящата неблагоприятна ситуация и вярването, че няма да има изход от положението. Известна е и друга психологическа склонност – нежелание към загуба, която пречи да се затварят губещи позиции, което най-често води към директен семеен или фирмен фалит.
Две са устойчивите психологически склонности, които ни карат да бъдем ирационални когато вземаме икономически решения и не само. В такава ситуация е по-добре да не мислите консервативно и фаталистки за бъдещето си и да вземете загубата т.е. да затворите губещата позиция и да продължите напред в добро здравословно състояние и да инвестирате в знания и нов, съвременен бизнес. Това е много по-добре, отколкото да пестите от здраве, знания и бъдеще за сметка на заветните тухли и бетон. Никоя криза не продължава безкрайно, както и възходящия тренд.
Добрите играчи на капиталовия пазар знаят, че пазара е вечен и винаги могат да повишат финансовите си възможности. С позитивизъм и предприемчивост, посттравматичният стрес ще отмине бързо.