До 1989 г., проучването в България се фокусира най-вече върху съветския модел, курсът на обучение е плътно организиран и съдържанието е много специално. Още през февруари 1989 г. се подписва първото споразумение по въпроса за студентски обмен със Съединените щати, а през септември първите български студенти са пристигнали там. През 1990 г., първите US-студенти идват в България, за да учат тук.
Висши учебни заведения в България
В страната в момента съществуват 53 Висши учебни заведения, които включват медицински, технически, художествени, икономически, образователни, селскостопански специализации, горски колежи, както училище по архитектура и спортна академия. Първите частни университети са Американския университет в Благоевград, Нов български университет в София и в Свободния университет в Бургас. Други университети са се специализирали и не предлагат широка гама от възможности за обучение, но например само медицина, икономика, горско стопанство, образование или обучение на учители.
В България от 1999 г. насам също е възможна немско-българската двойна степен по инженерство и бизнес обучение в Техническия университет в София. Грижата за това се предоставя от ТУ в Брауншвайг и София. Академията на науките, прилага в допълнение към университетите и колежите, като важен пример в научните изследвания. Министерството на образованието, науката и технологиите е отговорено за българската политика за висшето образование, и всички университети са подчинени на Министерския съвет и на Народното събрание.
Важни факти за обучението в България
България разполага с набор от 53 университета и колежи (6 от тях технически). Въпреки широкия спектър от възможности, предлаган на българското население, 80 000 млади българи са избрали да учат в чужбина. Предварителните езикови подготовки започват още в училищна възраст, като данните сочат 85 % английскоговорещо население сред младите. Според данни на Националния статистически институт в България, 45.5 % от населението може свободно да общува на поне един чужд език, а 24.6% имат диплома за висше образование, от които 7% с инженерна квалификация.
Статистики
Важно е да споменем, че почти 60 000 студента завършват всяка година от над 50 Висши учебни заведения. На графиката по-долу е показано разпределението на броя им според предпочитаните от тях специалности. Най-високи са резултатите за предприемаческите дисциплини – Бизнес и Икономика (съответно 19 480 и 8 372).
Те биват следвани от машиностроене с 7 178. С най-ниски резултати, т.е най-нежелани, са специалности като селско стопанство и архитектура. След обучението си в чужбина, българинът се завръща по-квалифициран и образован, което дава предимство на България по подготвени и талантливи кадри е предимство и предпоставка за избор пред други националности.
Втората графика представя дяла на студентите от всички европейски държави, избрали да продължат образованието си извън родната страна. България се нарежда на четвърто място след Исландия (17.8%), Ирландия (14.2%) и Словакия (10.2%) със своите 8,3% и е в челните редици на класацията. Високият процент на обучаващите се извън страната показва, че работната ръка от абсолвенти си заслужава търсенето.
За съжаление, предлагането на пазара на труда в днешната икономическа криза, не е предпоставка за връщане на високо квалифицирани кадри в ниско квалифицирана страна. Приоритетите на качествената работна ръка остават по-развитите страни. Малък е процентът на тези, които избират да се върнат в родната страна.
България е страна, която има и ще има таланти, които да са високо ценени, не само тук, но и извън нея. Отличните резултати, постигани от българските граждани, са повод управлението да се гордее с тях и да указва подкрепа в представянето и лансирането им на световния пазар. Същото важи и за страните, в които българите избират да продължат професионалното си развитие.