Още в древността медицинската професия е била високо ценена, а лечителите са се възприемали като спасители. Да бъдеш лекар се е свързвало с качества като интелигентност, благоразумие и отговорност. Не само, че това са били най- начетените лица във всеки град или село, но и хората уважавали мнението и оценката им.
Промените, които са се случвали през различните години и епохи, в момента са налице и професията на “лекар” или “сестра”, се оценява по съвсем друг начин. Особено показателна е ситуацията в България, където съвременната здравна система е нестабилна, а бъдещото й развитие- неизвестно.
Миграция на лекари и сестри от България
През последните години се наблюдава една и съща тенденция- мнозинството български лекари и медицински сестри, напускат родната държава. Причините за това са много и заминаването в чужбина се е превърнало във все по- предпочитан избор. Очевиден е фактът, че заплатите са прекалено ниски и крайно недостатъчни, а отношението към професията- неуважително.
Вече завършилите специализанти избират да се реализират извън България, защото не намират преспективи за професионално развитие в родината си. Повечето от тях решават да завършат образованието си тук, защото нивото на обучение е високо. Това обаче не е достатъчна причина, младите да практикуват като лекари или сестри в българските здравни заведения.
Работни места за лекари в чужбина
Потребността от квалифицирани медицински лица в целия свят нараства, но ситуацията в България остава кризисна. Статистиката показва, че средният брой лекари, които напускат родината, е около 400 на година. Те предпочитат да завършат специализация в чужбина, където ще получават по- добро заплащане. Така се получава и следната ситуация- броят на студентите по медицина, които посещават езикови курсове, е много по- голям от тези, които ходят на лекции.
Предпочитана държава е Германия, където специализацията е безплатна, а професията много по- добре платена и уважавана. Средната заплата след придобиване на специалност е приблизително 4500 евро, което не може по никакъв начин да се сравни с тази в България. Интерес за лекарите представлява и работата в държави като Англия и Франция, които също предлагат добри възможности и условия.
Реализация на медицински сестри извън родината
Ситуацията при сестри те не е много по- различна. Около 700 от тях напускат държавата годишно и започват работа в чужбина. По- големите заплати в Западна Европа привличат квалифицираните медицински лица, които завършват образованието си в България. Това предизвиква сериозна криза в националната здравната система.
Повечето сестри, които остават в родната държава са над 50 годишна възраст, а причината да не емигрират е, че имат семейства или не знаят чужд език. Средното възнаграждение на сестра у нас е 520 лева, а в Германия например- 1200 евро. Достатъчна причина за всеки професионалист да потърси реализация там.
Обикновено когато се споменава за здраве и здравеопазване в България се поставя акцент върху лекарите. Те са тези, които диагностицират проблемите и назначават лечение, но цялата процедура свързана с болничната помощ зависи от сестрите. Затова те са равнопоставен партньор в медицинския екип и не бива да се подценява нарастващия им дефицит.
Здравна система в България
Характерно за професионалната ситуация в България в момента са масовите протести на лекари и сестри, както и на пациенти, за които лечението е недостъпно или прекалено скъпо. В много градове като София, Пловдив, Добрич, Лом, Бургас, Варна, Стара Загора, Русе и Хасково, протестиращите са от университетски, областни, общински и дори частни болници. Състоянието на здравната система у нас предизвиква предимно отрицателни реакции, заради липсата на бъдещи стратегия и развитие.
Лекарите и сестрите са демотивирани, защото в България не се оценяват качествата и знанията на квалифицирания персонал, като едновременно с това стимулите за работа намаляват. Фактът, че държавата инвестира хиляди левове в обучението на бъдещи медицински лица, които после заминават в чужбина, за да практикуват там, е парадоксален.
Друга част от лекарите и сестрите се развиват в среда, извън клиничната работа, като различни фармацефтични фирми. Огромната миграция и недостигът на специалисти могат да предизвикат сериозни проблеми в българската здравна система. Затова трябва да се предприемат бързи и адекватни мерки, за да не се допусне това.
Статистика на ситуацията в здравеопазването
Единственото положително нещо, което може да се посочи в иначе кризисната ситуация е, че въпреки всичко България е на едно от последните места в класацията на държавите, които страдат от липса на специалисти. Това показват данни на Световната Здравна организация и Евростад, според които у нас на всеки 1000 души се падат средно 3.7 лекари, докато в държави като Германия и Румъния са съответно 3.6 и 2.3 лекари.
В сравнение с другите Европейски страни обаче, в България липсва модерна и високотехнологична апаратура, което може да възпрепятства ефективното лечение. Необходимостта от предприемането на конкретни мерки и стратегия се увеличава, за да може у нас да останат квалифицирани лекари и сестри, които да намират смисъл в професионалната си реализация и да се чувстват оценени.