Разрешително за работа в чужбина

В страните-членки на Европейското Икономическо Пространство (ЕЕА) 1 свободното движение на работещите е фундаментално право, което позволява на гражданите от една страна от ЕЕА да работят в друга страна от ЕЕА при същите условия, както собствените граждани на тази държава-членка.

По време на преходен период от максимум 7 години след присъединяването на България и Румъния на 1 януари 2007 г. могат да се прилагат определени условия, с които да се ограничава свободното движение на работници от, към и между тези държави-членки.

Тези ограничения касаят единствено свободата на движение с цел постъпване на работа и те могат да варират за отделните държави-членки. Като изберете държава от списъка по-долу ще намерите информация относно правилата, които се прилагат в тази страна към търсещите работа от други страни-членки.

Германия

Гражданите на България, за които все още са валидни преходните разпоредби, имат право да работят в Германия, принципно само с разрешително за работа, издадено от Bundesagentur für Arbeit (Федералната служба по заетостта (ВА)) и да бъдат наемани от работодатели, само ако притежават такова разрешително. Те трябва да се ползват с предимство спрямо чужденци, граждани на трети държави, които влизат в Германия с цел работа. Разрешение за пребиваване в Германия не е необходимо съгласно Закона за свободно движение на ЕС. Работници, които са били допуснати за срок от 12 месеца до пазара на труда в Германия, имат право на разрешение за работа под формата на “Arbeitserlaubnis-EU”, което се издава неограничено и безсрочно от компетентната служба по заетостта. От службите за административен контрол на чужденците, на гражданите на Съюза служебно се издава удостоверение за правото на пребиваване в Общността.

През последните години се увеличава броят на българските граждани, работещи в Германия. Но точният брой може да се променя с времето и може да бъде намерен в статистически данни, предоставени от релевантни официални източници или организации като германския статистически институт.

Предпоставките, според които се предоставя разрешение за работа под формата на “Arbeitserlaubnis-EU” съгласно §§ 284 от Книга трета на Социалния кодекс (и съответните наредби: Наредба относно изключенията за издаване на разрешение за работа на новопристигнали чуждестранни работници и Наредба за издаване на разрешение за работа).

Чужди езици

След присъединяването на България съм Европейския съюз стремежът на българските граждани да упражняват професия, да предоставят услуги и да развиват бизнес в различни страни на Европа непрекъснато нараства. Реализацията на младите хора е задължително свързана с владеенето на чужди езици, един от които е английският. Новите реалности в Европа и света, както и интензивното навлизане на информационните технологии във всички сфери на живота, налагат и утвърждават английския език като международен език.

Българските компании осъзнават изключителната важност на чуждия език за своя успех. Затова в някои от тях езиковите познания са пръв и решаващ критерий за приемането или отхвърлянето на дадена кандидатура. Работодателите са готови да инвестират в осигуряването на необходимата им чуждоезикова компетентност – почти всички имат договори с езикови центрове, които обучават служителите им. С оглед бъдещите потребности на все по-интернационализиращия се бизнес обаче това вече не е достатъчно. Изходът може би е в по-тесни връзки с висшите училища, за да получават студентите достатъчни като ниво и специализирана терминология чуждоезикови познания още преди да влязат активно на трудовия пазар.